притъпчела

Речник на българския език

1. притъпчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притъпчела е производна форма на притъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. притъпчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

притъпчела е производна форма на притъпча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).