притъпчел

Речник на българския език

1. притъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпчел е производна форма на притъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

притъпчел е производна форма на притъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).