притъпкало

Речник на българския език

1. притъпкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпкало е производна форма на притъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притъпкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

притъпкало е производна форма на притъпча (мин. деят. св. прич. ср. р.).