притъпка

Речник на българския език

1. притъпка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притъпка е производна форма на притъпча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. притъпка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притъпка е производна форма на притъпча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).