притъпил съм

Речник на българския език

1. притъпил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

притъпил съм е производна форма на притъпя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. притъпил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

притъпил съм е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).