притъпил си

Речник на българския език

1. притъпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притъпил си е производна форма на притъпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. притъпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притъпил си е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).