притъпил е

Речник на българския език

1. притъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпил е е производна форма на притъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпил е е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).