притъпило си

Речник на българския език

1. притъпило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

притъпило си е производна форма на притъпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. притъпило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

притъпило си е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).