притъпило

Речник на българския език

1. притъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпило е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

притъпило е производна форма на притъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).