притъпила

Речник на българския език

1. притъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притъпила е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. притъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

притъпила е производна форма на притъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).