притъпи

Речник на българския език

1. притъпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притъпи е производна форма на притъпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притъпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притъпи е производна форма на притъпя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притъпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притъпи е производна форма на притъпя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. притъпи — повелително наклонение, ед. ч.

притъпи е производна форма на притъпя (повелително наклонение, ед. ч.).