притъмнил

Речник на българския език

1. притъмнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъмнил е производна форма на притъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притъмнил — мин. деят. св. прич. м. р.

притъмнил е производна форма на притъмня (мин. деят. св. прич. м. р.).