притурил съм

Речник на българския език

1. притурил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

притурил съм е производна форма на притуря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. притурил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

притурил съм е производна форма на притуря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).