притурил си

Речник на българския език

1. притурил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притурил си е производна форма на притуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. притурил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притурил си е производна форма на притуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).