притурил е

Речник на българския език

1. притурил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притурил е е производна форма на притуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притурил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притурил е е производна форма на притуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).