притурило си

Речник на българския език

1. притурило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

притурило си е производна форма на притуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. притурило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

притурило си е производна форма на притуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).