притури

Речник на българския език

1. притури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притури е производна форма на притуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притури е производна форма на притуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притури е производна форма на притуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. притури — повелително наклонение, ед. ч.

притури е производна форма на притуря (повелително наклонение, ед. ч.).