притурели

Речник на българския език

1. притурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

притурели е производна форма на притуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

притурели е производна форма на притуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).