притурваха

Речник на българския език

1. притурваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

притурваха е производна форма на притурвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притурваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

притурваха е производна форма на притурвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).