притурва

Речник на българския език

1. притурва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притурва е производна форма на притурвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притурва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притурва е производна форма на притурвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притурва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притурва е производна форма на притурвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).