притупал е

Речник на българския език

1. притупал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притупал е е производна форма на притупам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притупал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притупал е е производна форма на притупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притупал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притупал е е производна форма на притупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).