притуляше

Речник на българския език

1. притуляше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

притуляше е производна форма на притулям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. притуляше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

притуляше е производна форма на притулям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).