притопляло

Речник на българския език

1. притопляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притопляло е производна форма на притоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притопляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притопляло е производна форма на притоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притопляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

притопляло е производна форма на притоплям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. притопляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притопляло е производна форма на притоплям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).