притоплял

Речник на българския език

1. притоплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притоплял е производна форма на притоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притоплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притоплял е производна форма на притоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притоплял — мин. деят. св. прич. м. р.

притоплял е производна форма на притоплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притоплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

притоплял е производна форма на притоплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).