притоплило

Речник на българския език

1. притоплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притоплило е производна форма на притопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притоплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

притоплило е производна форма на притопля (мин. деят. св. прич. ср. р.).