притоплил

Речник на българския език

1. притоплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притоплил е производна форма на притопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притоплил — мин. деят. св. прич. м. р.

притоплил е производна форма на притопля (мин. деят. св. прич. м. р.).