притоплел

Речник на българския език

1. притоплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притоплел е производна форма на притопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притоплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

притоплел е производна форма на притопля (мин. деят. несв. прич. м. р.).