притичвало

Речник на българския език

1. притичвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притичвало е производна форма на притичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притичвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притичвало е производна форма на притичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притичвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

притичвало е производна форма на притичвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. притичвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притичвало е производна форма на притичвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).