притичва

Речник на българския език

1. притичва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притичва е производна форма на притичвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притичва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притичва е производна форма на притичвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притичва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притичва е производна форма на притичвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).