притичало е

Речник на българския език

1. притичало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притичало е е производна форма на притичам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притичало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притичало е е производна форма на притичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притичало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притичало е е производна форма на притичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).