притичал

Речник на българския език

1. притичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притичал е производна форма на притичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притичал е производна форма на притичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притичал — мин. деят. св. прич. м. р.

притичал е производна форма на притичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

притичал е производна форма на притичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).