притихнел

Речник на българския език

1. притихнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притихнел е производна форма на притихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притихнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

притихнел е производна форма на притихна (мин. деят. несв. прич. м. р.).