притечете

Речник на българския език

1. притечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

притечете е производна форма на притека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. притечете — повелително наклонение, мн. ч.

притечете е производна форма на притека (повелително наклонение, мн. ч.).