притече

Речник на българския език

1. притече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притече е производна форма на притека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притече е производна форма на притека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притече е производна форма на притека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).