притечало

Речник на българския език

1. притечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притечало е производна форма на притека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притечало е производна форма на притека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).