притечали

Речник на българския език

1. притечали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

притечали е производна форма на притека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притечали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

притечали е производна форма на притека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).