притечал

Речник на българския език

1. притечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притечал е производна форма на притека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

притечал е производна форма на притека (мин. деят. несв. прич. м. р.).