притеснило

Речник на българския език

1. притеснило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притеснило е производна форма на притесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притеснило — мин. деят. св. прич. ср. р.

притеснило е производна форма на притесня (мин. деят. св. прич. ср. р.).