притекъл

Речник на българския език

1. притекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притекъл е производна форма на притека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

притекъл е производна форма на притека (мин. деят. св. прич. м. р.).