притекло

Речник на българския език

1. притекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притекло е производна форма на притека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

притекло е производна форма на притека (мин. деят. св. прич. ср. р.).