притекла

Речник на българския език

1. притекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притекла е производна форма на притека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. притекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

притекла е производна форма на притека (мин. деят. св. прич. ж. р.).