притегнало е

Речник на българския език

1. притегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притегнало е е производна форма на притегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притегнало е е производна форма на притегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).