притегляло

Речник на българския език

1. притегляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притегляло е производна форма на притеглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притегляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притегляло е производна форма на притеглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притегляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

притегляло е производна форма на притеглям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. притегляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притегляло е производна форма на притеглям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).