притваряло е

Речник на българския език

1. притваряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притваряло е е производна форма на притварям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притваряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притваряло е е производна форма на притварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притваряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притваряло е е производна форма на притварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).