притварял

Речник на българския език

1. притварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притварял е производна форма на притварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притварял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притварял е производна форма на притварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притварял — мин. деят. св. прич. м. р.

притварял е производна форма на притварям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

притварял е производна форма на притварям (мин. деят. несв. прич. м. р.).