притаило

Речник на българския език

1. притаило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притаило е производна форма на притая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притаило — мин. деят. св. прич. ср. р.

притаило е производна форма на притая (мин. деят. св. прич. ср. р.).