присягал

Речник на българския език

1. присягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присягал е производна форма на присягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присягал е производна форма на присягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. присягал — мин. деят. св. прич. м. р.

присягал е производна форма на присягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. присягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

присягал е производна форма на присягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).