присъждало

Речник на българския език

1. присъждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присъждало е производна форма на присъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присъждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присъждало е производна форма на присъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. присъждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

присъждало е производна форма на присъждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. присъждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

присъждало е производна форма на присъждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).