присъдил си

Речник на българския език

1. присъдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присъдил си е производна форма на присъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. присъдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присъдил си е производна форма на присъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).