присъдило е

Речник на българския език

1. присъдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присъдило е е производна форма на присъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присъдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присъдило е е производна форма на присъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).